Бялата Къща е разположена в едно от най-красивите кътчета на България. Магнетичната сила на природата и зашеметяващата гледка , която се открива от Бялата Къща я прави едно от най-привлекателните места, където всеки може да се наслади на тишината. За улеснение на нашите гости най-бързо и безопасно се стига до село Ковачевица минавайки през с. Господинци – с. Огняново – с. Лещен – с. Горно Дряново или през гр. Гоце Делчев – с. Гърмен – с. Лещен – с. Горно Дряново. За пътуващите от Централна и Източна България, Ви препоръчваме минаване през с. Юндола. Всички останали маршрути показани от Google maps са възможни само с високо проходими автомобили и крият рискове. Селото е архурен резерват с тесни и малки калдаръмени улички. След като пристигне те в селото, последните 200 метра ще трябва да извървите пеша, но ние Ви обещаваме, че гледката от градината ще си заслужава.

Екипът на Бялата Къща е винаги усмихнат и позитивен. С много добро отношение към всеки един от гостите си. Приятелски настроени и винаги готови да помогнат. Обичат природата и планината, запалени по туризма , планинарство, спорта. Закуската и вечерята са включени в цената на нощувката, като те са по избор на гостите и включва традиционно ястие или яйца, сезонни плодове, чай или кафе и домашен плодов сок. Закуската се потвърждава предварително и се сервира в диапазона между 08:30 – 10:30 часа Вечерята в ресторанта е възможна само с предварителна заявка за менюто, което си изберете, след като направите своята резевцаия. За вечеря предлагаме дневно тристепенно меню, включващо традиционни Родопски гозби. Менюто включва домашен хляб, салата, основно и десерт. Вечерята се сервира в диапазона от 19:00 до 21:00 часа. Изборът на менюто за закуската и вечерята е поне 3 дни преди датата на настаняване.

Разгледайте тук :https://www.facebook.com/HotelMehanaBalataKsa За Скално светилище Козият камък Същинско пътуване във времето – само така бихме могли да определим разходката из чудноватите селца, нижещи се по криволичещия път към етнографски комплекс Ковачевица, известен с това, че е опазил всички белези на българското Възраждане. На около 15 км. северно от комплекса се намира Скално светилище Кози камък. Всеки един километър по-нагоре, който изминаваме по пътя, ни връща все по-назад и по-назад. И така, пленени от гледките, достигаме до обширна поляна, разполагаща се в полите на древна обсерватория. Пътеката, която ще те отведе до нея е тясна и се вие през гориста местност, а наоколо има много боровинки. В един момент тя се отклонява, за да заобиколи внушителната тридесетметрова скала с полегнал козел на купола. От северната страна пътеката преминава в каменна стълба, отвеждаща към върха. Тя е изсечена още в древността. Нейните стъпала се изкачват нагоре, преминавайки през трите „порти“. Тези порти представляват три площадки с изсечени в скалата правоъгълни отвори. Те са свободни отгоре, така че в тях да може да се вмъкне греда, като бариера. Качиш ли се веднъж на върха, дъхът ти ще секне. Гледката от тук разкрива Родопа планина в цялата ѝ прелест, със всичките ѝ извивки. Те ще се борят за вниманието ти заедно с острите зъбери на чудния Пирин. Смята се, че преди хиляди години, тази гигантска скала е служела като астрономическа обсерватория на древните тракийски племена беси. Според предположенията, централната част на култовото място, се разполага върху най-високата и равна площадка. Там е изсечен голям скален котел. Той е преграден от южната страна с изкуствена дървена стена. От самия котел излиза голям улей, който след изпускането на течността я отвежда по южната стена на скалата.От северната страна на площадката пък са разположени множество групи кръгли скални вкопавания. За тях археолозите смятат, че са своеобразни звездни карти на съзвездията Цефей и Касиопея.